Квантово заплитане и психическа синхроннос‪т‬

В продължение на много векове екстрасензорните възприятия, подобни на телепатията, поличбите на бъдещето и ясновидството, се считат за измамни фантазии, илюзии или изобретения.

Материалистичният подход, разпространен в научните среди, отрича всякаква "духовна" реалност априори. Причината е, че тези реалности не могат да бъдат проверени в лабораторията.

Въпреки това всички хора са имали известен опит, подобен на този, отричан от науката. Например, можем да си спомним необясними събития, поличби за бъдещи събития или сбъднати мечти.

Често сме се възползвали от тези преживявания. Това показва, че те не са били илюзорни преживявания.

Тези явления не са рядкост и засягат всички. Някои учени, надарени с по-отворен ум, са искали да се справят научно с проблема. Те се чудеха дали има начин да се разберат екстрасензорните преживявания, без да се прибягва до окултизъм, митология или псевдорелигиозна философия. Книгата разказва опита на тези изследователи.

Сега, накрая, се появяват доказателства, които научно демонстрират съществуването на по-високо ниво на съзнание.

Съществува "колективен ум", който съдържа идеи и мисли, общи за цялото човечество. Това е психически космос, който можем да използваме в наша полза. От този космос получаваме сигнали и информация.

През 1980 г. експериментално е потвърдено "квантово заплитане".

Това свойство е типично за елементарните частици.

Всички частици (атоми, електрони, фотони) могат да комуникират помежду си, без да страдат от ограниченията на пространството и времето.

Това рязко контрастира с предположенията на материалистичния възглед.

Комуникацията между елементарните частици се осъществява в измерение, което не е подчинено на известните закони на физиката. Това измерение може да се сравни с "универсален ум".

Експериментите на "Проекта за глобално съзнание", проведен в Принстънския университет, несъмнено демонстрират съществуването на съзнание за света.

Книгата описва така наречената теория за "колективно подсъзнание", разработена от известния психотерапевт Карл Густав Юнг. Теорията на Юнг много прилича на неоплатоничната концепция за "Anima mundi". Тези теории се потвърждават в предсказанията на квантовата физика, разработени от видни учени и нобелови лауреати.

Квантовата физика документира съществуването на ниво, наречено "нелокално". На това ниво елементарните частици, въпреки че са разделени от огромни разстояния, знаят всичко един за друг и се държат така, сякаш са едно цяло.

От материалистичната визия за вселена, изцяло базирана на материя, обобщена случайно, човечеството се придвижва към нов начин за разбиране на реалността, където материята и психиката съжителстват и се интегрират.

Докато класическата физика остава доминираща в света, доловима за нашите сетива, се появяват нови нива на реалност с психично съдържание.

На квантово ниво класическата физика вече не е валидна. Материалната част на космоса не успява да изпълни своята функция. Тя се нуждае от психическо измерение, т.е. по-нататъшно ниво, ниво на нелокалност.

 На това ниво цялата Вселена става едно. Той вече не е направен от материя, а от енергия и информация и се координира от сила на хармонията, без която би съществувал само хаос.

В най-скритите нива на реалността материята не може без психиката. По същия начин психиката се нуждае от материалната част, за да се изрази.

Това осъзнаване придружава човечеството към нов еволюционен скок, след който материалистичното господство ще престане.

Ще бъде установена ера на сътрудничество между психиката и материята. Явленията, които сега се отричат, като екстрасензорните възприятия, ще станат наследство за общо ползване в ежедневието.