Искрящ цианкали‪й‬

Задушница — денят на мъртвите…

В един луксозен хотел шестима души сядат да вечерят на маса, подготвена за седем.

Пред празния стол има клонка розмарин — в памет на Розмари Бартън, която неочаквано издъхва върху същата тази маса точно една година преди това.

Джордж Бартън вдига чашата си с шампанско.

— Не искам да ви напомням миналото, но искам да вдигна един тост. Искам да пием в памет на Розмари, жена ми.

Те отпиват. Следва пауза. После един от присъстващите се свлича в стола си и лицето му почервенява от усилието да си поеме въздух.

След минута и половина той е мъртъв.