Анонимният подате‪л‬

Спомням си, че писмото пристигна по време на закуската. Беше пуснато в селото, с напечатан на машина адрес.
Отворих го преди другите две писма с пощенското клеймо на Лондон. Вътре на лист хартия бяха залепени думи, съставени от букви, изрязани от някаква книга. Минута-две гледах думите, без да осъзнавам значението им. После ахнах…
Оказа се, че не съм единственият, получил подобно гнусно, цинично послание.
Първоначално злобните анонимни писма предизвикваха само отвращение и мъничко страх. Но след това започнаха да носят смърт…
И остана само въпросът — коя ще бъде следващата жертва и дали мис Марпъл ще съумее да реши загадката навреме.