Последно Люпило (Късни Стихове) – Първа Час‪т‬

In Bulgarian. Това е от Предговора. ||
Ами, мои уважаеми, най-вече защото сте малко, читатели, аз мисля че едно 15 години е достатъчен интервал за да затворя една стихосбирка и да отворя друга, понеже аз добавях тук-таме сумата години по нещо, но стига толкова. Освен това стига каламбуриади, нека да е “люпило”, и то последно, защото още 15 години надали ще откарам, бидейки сега на 66. Така че това е за заглавието. |
За естеството на поезията ми, която дума може да сложите и в кавички, ако желаете — ами тя си е пак лека поезия (light verse), защото за мен поезията е лек жанр, а и аз я пиша за разтуха, особено през лятото, когато лежа на терасата и се пека, или пък през зимата, когато лежа в кревата по дузина часове, за да не ставам в студена стая. Което ще рече, че аз май само през пролетта и есента не пиша стихове, но, разбира се, това не е точно, и всичко е относително на този свят, и, най-вече, мен не ме свърта, поне през последните 10-тина години, да пиша стихове само на един език, и понеже знам достатъчно добре руски и английски, то ги редувам — също както с жените, нали, поработиш една известно време, па си речеш: а бе я да навестя някой друга, че тази ми омръзна. Та, такива ми ти работи, за писането на стиховете. |
Но с течение на годините, се оказа, че тук-там покълва и по нещо малко или много философско, честичко нещо секси, чат-пат нещо детско, нонсенси и каламбури, които са любимите ми неща, разни по-дребни кудоши, и кажи-речи с тези раздели мога да се задоволя, но нека добавя и “други” за всеки случай. |
Да ама веднъж, слушайки нещо класическо по радиото (защото тя другата естрада, горе-долу след времето на Битълс, си е за боклука, мене ако ме питате), се усетих, че сумата велики хора, и писатели и поети също, са писали по нещо за своето отечество, а великият (защото няма как да е иначе, нали?) Мирски досега нищо не е написал. Така че аз реших бързо да поправя този пропуск и още в 2016 година набързо избълвах един поетичен цикъл с това име. Е в поетично отношение, т.е. в смисъл на рими, това ще рече някакви нашенски думички, и аз намерих не малко такива; както и ново поле за изява на моето ярко недоволство от нашия объркан преход към демокрацията, който се свежда по-скоро до профанация. Както и да е, и този въпрос изясних. |
Има и друг момент, поради който отварям нова стихосбирка, и това е появата на няколко мои стихотворни форми, които аз нарекох (защото ако чакам другите да го направят, то аз отдавна вече ще съм на оня свят), съответно: мирскет, мирскетино, и мирскетон. Мирскета се появи при мен когато писах на руски моята оригинална (защото тя е такава) реклама за сайтовете наречена “Ах, госпожи, господа!”, което е нещо близко по обем до сонета, но е доста по-раздвижено, и на мен ми харесва; нека не обяснявам подробно в какво той се състои, защото като прочетете един мирскет сами ще разберете. После, след като реших, че ставам родоначалник на нови стихотворни форми, се натъкнах и на мирскетиното (всъщност, първото ми мирскетино бе руското “Почему по русски” а напоследък се появи и “О боге по научному”), което е септет (седемстишие) и самото название е формирано като умалително по италиански маниер. Е, тогава “уголемително” по италиански дава мирскетона, който е просто по-голяма разновидност на мирскета. Дано да не се натъквам на други нови форми, защото бая ще се измъча да им измислям нови имена. |
Е, май че толкова стига. Четете ако ви харесват, но по всичко личи че ако някога нещо бъде отпечатано то мен вече няма да ме има, така че пийнете и по едно питие за бог да прости раба божего Мирского. |
Христо Мирски, 2016, София ||