0 = 1

Вселената започва в тишина. Не в тишината на отсъствието, а в онази, която съдържа всеки възможен звук още преди да се роди.
Това е покоят на потенциала - дъхът, задържан между нищото и всичко. Тази книга е карта, обърната навътре.
Всяка страница е огледало, в което първичното съзнание вижда себе си, отразено през време, мисъл и измерения. Това, което предстои да прочетеш, не е философия, нито учение. Това е движение на възприятията. Думите чертаят пътища, но крайната цел е безмълвна. Смятаме, че знанието е нещо, което събираме. Но то е като светлина - събира се около този, който се осмели да гледа. Всеки акт на разбиране разширява хоризонта на видимото, а с него - и самия свят. Диалогът в тези страници е ехото на това разширение. Той е започнал много преди да се появи речта - когато първата искра на съзнание е погледнала себе си и е попитала: Кой съм аз? Този въпрос продължава да отеква. Той създава галактики и ги разтваря. Ражда цивилизации и чрез всяка от тях, търси отново същия отговор. Ако вселената можеше да говори чрез едно единствено уравнение, тя щеше да прошепне: 0 = 1. Да четеш тези думи е да си спомниш какво винаги си бил - тишината, която вдъхва живот на световете.