Странни‪к‬

Странникът, “какво бе той за мене, забуления от видения, потъващ с годините все повече в реалност, която можех само да ненавиждам? И какво ли вещаеха неговите появявания и изчезвания? Още не зная…
От тогава трябваше да го срещам много пъти и при различни обстоятелства И всички тези срещи съпровождаха някакво събитие в живота ми, макар че повечето съм забравил вече, и единствено неговото “явление” на призрак, минаване и отминаване осветяват сега тези мигове.
Беше ли той просто добрият пророк? Или лошият. Даже подобно разграничение бе не по силите ми да измъдря от сложните нощни кривулици, с които бе оплел пътя ми.”
“Атмосферата в тези разкази напомня най-вече Патрик Модиано – мъгла, в която всеки детайл е чист и кристален, но ние не знаем къде сме, блуждаем и се блъскаме един в друг като в претъпкан аквариум и полагаме героични екзистенциални усилия да разберем откъде и защо сме тук, кой ни гледа отвън?” – “Литературен Форум”