В чужбин‪а‬

"Вчера настъпи нова година.

Сухо и ледно срещнах я аз:

както и тая, дето замина,

нищо не носи ново за нас."

Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - "успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря."