Синята брад‪а‬

Сатюрнин Пюисан, млада университетска преподавателка, търси изгодно жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ със зловеща репутация дон Елемирио. Злите езици говорят, че по подобие на Синята брада, богатия благородник, избивал любопитните си жени, дон Елемирио убива наемателките, които се опитват да влязат в изрично забранената от него стая. Но ето че донът се влюбва в Сатюрнин, двамата водят дълги разговори и пият искрящо шампанско. Любопитна, но многозначителна подробност: дон Елемирио е обсебен от цветовете. Какво е цветът? Усещане, предизвикано от светлината. Може да се живее и без цветовете. Далтонистите виждат само в черно и бяло, но не са по-малко информирани от останалите. За сметка на това са лишени от една основна наслада. Цветът не е символ на удоволствието, той е самото удоволствие. Това е дотолкова вярно, че в японския език „цвят” може да бъде синоним на „любов”. В крайна сметка Елемирио сам завежда Сатюрнин в тайнствената стая. И идва ред на голямата изненада, на която Нотомб е такава майсторка. Още по-смайваща е развръзката. * * * Книгата е на български език. Желаем ви приятно четене и вълнуващи мигове с нашите електронни книги, Издателство „Колибри“